Глухите хора могат да общуват по различни начини, чрез жестов език, говорима реч, писане или комбинация от тях. Но защо някои от тях не използват гласа си в ежедневното общуване?

 

Важно е да уточним, че глухотата не означава автоматично невъзможност за говорене. Способността да се възприема речта чрез слуха и способността да се произнасят думи са различни неща. При някои глухи хора говоримата реч е основен начин за общуване, докато други предпочитат жестовия език.

 

Говоренето не е същото като чуването

 

Някои глухи хора говорят с гласа си, въпреки че не чуват или чуват ограничено. Други използват говорима реч само в определени ситуации, а трети предпочитат изобщо да не я използват.

 

Това може да е свързано с индивидуалния им опит, езиковото им развитие, предпочитанията им и достъпността на общуването. Няма една причина, която да обяснява избора на всички глухи хора.

 

Понякога чуващите хора се изненадват, когато разберат, че човекът, с когото разговарят, е глух. Това се дължи отчасти на погрешното предположение, че щом някой говори ясно, той непременно чува добре.

 

Всъщност произношението на глухите хора е различно при всеки човек. Някои говорят с артикулация, която чуващите възприемат като напълно обичайна, а при други речта има особености, свързани с индивидуалния им слухов и езиков опит.

 

Защо някои глухи хора предпочитат жестовия език?

 

За много глухи хора жестовият език е естествен, удобен и пълноценен начин за общуване. Той позволява да изразяват мисли, чувства и сложни идеи чрез собствената си граматика и визуални средства.

 

Когато общуването се осъществява на жестов език, глухият човек не е задължен постоянно да се опитва да разбира говорима реч чрез слухови апарати, четене по устните или други стратегии. Това може да направи общуването по-лесно и по-малко уморително.

 

Четенето по устните не е просто наблюдаване на движенията на устата. Много звукове изглеждат сходно на устните, а част от информацията изобщо не може да бъде разпозната визуално. Затова разбирането на говорима реч само по устните може да изисква значителни усилия и невинаги е успешно.

 

Кой трябва да поеме отговорност за общуването?

 

В ежедневието глухите хора често общуват с хора, които не знаят жестов език. В такива ситуации те могат да се окажат принудени да се приспособяват, да четат по устните, да използват писане или да търсят други начини за взаимно разбиране.

 

Това усилие невинаги се забелязва от околните. Продължителното съсредоточаване върху говорима реч може да бъде изморително, особено когато средата е шумна, хората говорят бързо или няколко души говорят едновременно.

 

Достъпното общуване обаче е споделена отговорност. Чуващият човек също може да допринесе: да говори ясно, да не прикрива устата си, да използва писмен текст, когато е подходящо, и да попита кой начин на комуникация е най-удобен за събеседника му. В определени ситуации може да е необходим и квалифициран жестов преводач.

 

Не всеки глух човек иска да общува по един и същи начин. Най-добрият подход е да не правим предположения, а да попитаме как можем да общуваме удобно и уважително.

 

„О, ти говориш толкова добре!“

 

Може би сте казвали това като комплимент на глух човек. Намерението Ви вероятно е било добро, но подобна забележка невинаги се възприема положително.

 

Някои хора я приемат като похвала, докато други я намират за неловка или снизходителна. Тя може неволно да внуши, че от глухия човек се очаква да говори трудно или неясно и че доброто му произношение е изненадващо.

 

Вместо да оценявате говорните умения на човек, когото едва познавате, можете просто да продължите разговора по естествен начин. Ако действително искате да разберете кой начин на общуване предпочита, попитайте учтиво.

 

 

Най-важното е да помним, че говоримата реч не е единственият пълноценен начин за общуване. Глухите хора имат различни езикови предпочитания и потребности. Уважението означава да не приемаме, че всички трябва да говорят, да четат по устните или да се приспособяват към чуващото мнозинство, а да търсим начин за общуване, който е достъпен и за двете страни.