четене по устните при глухите

Съществува разпространено схващане, че глухите хора могат просто да погледнат устните на събеседника си и да разберат какво казва. В действителност четенето по устни е сложно умение, което не осигурява пълно и надеждно разбиране на говоримата реч.

 

Някои глухи и слабочуващи хора използват четенето по устни като част от общуването си. Други разчитат в по-голяма степен на жестов език, писмен текст, слухови устройства или комбинация от различни начини на комуникация. Уменията и предпочитанията са индивидуални, не всички глухи хора четат по устните, а онези, които го правят, не разбират непременно всичко.

 

Защо четенето по устни е толкова трудно?

 

1. Много думи изглеждат сходно върху устните

 

При произнасянето на различни звукове движенията на устните могат да изглеждат почти еднакви. Някои звукове се различават основно по начина, по който се произвеждат вътре в устата, и не могат да бъдат разграничени само по видимите движения.

 

Това означава, че една и съща видима артикулация може да съответства на различни звукове и думи. Затова човекът, който чете по устните, често трябва да използва и други подсказки, за да разбере казаното.

 

2. Контекстът има голямо значение

 

Когато знаете темата на разговора, можете по-лесно да предположите какво казва събеседникът Ви. Ако например разговорът е за готвене, определени думи са по-вероятни, отколкото при разговор за работа или пътуване.

 

Контекстът обаче не решава всеки проблем. Разговорът може неочаквано да смени посоката си, да се появят непознати имена или термини, а събеседникът да използва израз, който не сте очаквали.

 

Следователно разбирането по устните не е просто наблюдение на движенията им. То включва и обработване на езикова информация, предположения и контекстуални подсказки.

 

3. Видимостта и начинът на говорене са важни

 

Четенето по устни може да бъде затруднено, когато:

 

- лицето на събеседника не се вижда добре;

- осветлението е слабо или лицето е в сянка;

- човекът говори с покрита уста или се обръща настрани;

- говорещите се прекъсват или говорят едновременно;

- темата е непозната или речта съдържа много нови термини.

 

Тези фактори могат да затруднят общуването дори когато човекът, който чете по устните, има значителен опит.

 

Защо разговорите в група са особено трудни?

 

В разговор с няколко души трябва непрекъснато да следите кой говори, да насочвате погледа си към него и да се ориентирате в бързо сменящите се теми. Ако няколко души говорят едновременно, става трудно да се проследи разговорът само чрез наблюдение на устните.

 

Продължителното съсредоточаване върху движенията на устата, изражението на лицето и контекста може да изисква значителни усилия. Някои хора се изморяват по-бързо, особено когато няма други достъпни начини за получаване на информация.

 

Ето защо е полезно в групови разговори да се говори един по един, да се привлича вниманието на участниците преди включване в разговора и да се използват писмен текст или други подходящи средства, когато е необходимо.

 

Четенето по устни не е същото като четенето на текст

 

При четене на текст буквите и думите остават видими и могат да бъдат прегледани повторно. При разговор устната реч изчезва в момента, в който е произнесена, и човекът трябва да обработва информацията в реално време.

 

Ако нещо не е разбрано, обикновено се налага събеседникът да повтори или да преформулира казаното. Това не е признак за липса на интелигентност или старание, а естествена последица от ограниченията на самия начин на общуване.

 

Затова не бива да приемаме, че глухият човек е разбрал всичко само защото гледа към лицето ни или кимва по време на разговора.

 

Каква е ролята на движенията на устата в българския жестов език?

 

Важно е да разграничаваме четенето по устни от използването на движенията на устата в жестовия език.

 

В българския жестов език (БЖЕ) комуникацията не се основава само на движенията на ръцете. Значение могат да имат също движенията на устата, изражението на лицето, положението и движението на главата, както и пространственото разположение на жестовете.

​

Тези компоненти могат да изпълняват различни езикови функции. В зависимост от конкретната конструкция те могат да допринасят за смисъла, граматиката или начина, по който се предава информацията.

 

Това обаче не означава, че БЖЕ е просто говорим български език, изобразен с ръце, или че жестовете могат да бъдат разбрани единствено чрез движенията на устата. Българският жестов език е самостоятелен език със собствена структура.

 

Как да общуваме по-достъпно?

 

Ако искате да улесните разговор с глух или слабочуващ човек, можете да попитате кой начин на общуване е най-удобен за него. Полезни практики са:

 

- застанете така, че лицето Ви да се вижда добре;

- говорете ясно и с естествено темпо, без преувеличена артикулация;

- не закривайте устата си, докато говорите;

- избягвайте да говорите едновременно с други хора;

- при необходимост напишете важната информация;

- ако не сте сигурни, че сте били разбрани, попитайте дали е нужно да повторите или да обясните по друг начин.

 

Не е необходимо да повишавате глас автоматично. Най-добрият подход зависи от предпочитанията на конкретния човек.

 

Най-важното е да не приемаме четенето по устни за универсално умение. Глухите хора имат различни езикови биографии, способности и предпочитания. Достъпното общуване не означава да очакваме всички да се приспособят към говоримата реч, а да намерим подходящ начин да се разбираме взаимно.