Това е един от най-често задаваните въпроси за жестовите езици. Краткият отговор е: не, жестовият език не е универсален.

 

Подобно на говоримите езици, жестовите езици са се развивали естествено в различни общности. Затова по света съществуват множество жестови езици със собствена граматика, лексика и история. Българският жестов език, Американският жестов език и Британският жестов език например са различни езици.

 

„Но колко удобно би било всички да използват един и същ език!“ На пръв поглед това звучи практично. Езиците обаче не се създават само за удобство. Tе се развиват чрез общуването между хората и отразяват историята и културата на общностите, които ги използват.

 

Как възникват и се развиват жестовите езици?

 

Жестовите езици не са просто набори от жестове, измислени от отделни хора. Те могат да се развиват естествено, когато хората общуват редовно и предават езика помежду си.

 

Интересен пример е Никарагуанският жестов език. През 70-те и 80-те години на XX век в Манагуа се откриват образователни програми, в които се събират голям брой глухи деца и младежи. Макар обучението да не се провежда на жестов език, учениците започват да общуват помежду си чрез жестове. Постепенно, чрез ежедневното взаимодействие и общуването между следващите групи ученици, се оформя нов естествен език.

 

Този случай дава на изследователите рядката възможност да наблюдават как един жестов език се развива и обогатява с времето.

 

Училищата за глухи хора са изиграли важна роля в историята на много жестови езици, защото са създавали условия за срещи, общуване и предаване на езика между поколенията. Те обаче не са единственото място, където жестовите езици се развиват и използват важна роля имат също семействата, приятелските кръгове и по-широката глуха общност.

 

Защо жестовите езици се различават?

 

Историята на жестовите езици понякога води до изненадващи езикови връзки.

 

Например Американският жестов език (ASL) има значителна историческа връзка с Френския жестов език (LSF). През XIX век френският преподавател Лоран Клерк пристига в САЩ заедно с Томас Хопкинс Галоудет и участва в създаването на първото постоянно училище за глухи в страната. Френските езикови влияния се преплитат с вече използвани местни жестове и така допринасят за развитието на Американския жестов език.

 

Това не означава, че всички жестови езици следват границите на държавите или че езиците в съседни страни непременно си приличат. Историческите контакти между общностите, миграцията, образованието и други фактори влияят върху развитието им.

 

Затова не може надеждно да се определи кой жестов език се използва в дадена държава само по нейната история, политически влияния или правилата за движение по пътищата.

 

Има ли диалекти в жестовите езици?

 

Да. Както при говоримите езици, в жестовите езици също има районни и социални разновидности. Един и същ жест може да има различна форма в различни градове или общности, а понякога за една дума могат да се използват няколко варианта.

 

Това се отнася и за българския жестов език. Различията във формата и употребата на жестовете са естествена част от развитието на езика. Те не означават, че единият вариант непременно е правилен, а другият — грешен.

 

Ако изучавате българския жестов език, може да срещнете различни варианти на някои жестове в зависимост от региона, възрастта на събеседника или общността, в която той е усвоил езика.

 

А какво представляват Международните жестове?

 

Въпреки че няма един универсален жестов език, хората с различни жестови езици понякога използват общи стратегии за международно общуване. Една от тях е системата, известна като Международни жестове (International Sign).

 

Международните жестове се използват при международни срещи, конференции, спортни събития и други ситуации, в които се срещат хора от различни езикови общности. При общуването участниците могат да използват изобразителни жестове, да адаптират изразите си към събеседника и да се опират на контекста.

​

Международните жестове не са универсален език със задължителен набор от жестове, който всички глухи хора по света разбират. Разбирането им зависи от опита на участниците, познанията им за други жестови езици и конкретната ситуация.

 

В миналото е създаден и проектът Gestuno — опит за разработване на международна система от жестове. Той не бива да се отъждествява със съвременната употреба на Международните жестове, които се оформят и променят чрез реалното общуване между хора с различен езиков опит.

 

Понякога Международните жестове се сравняват с Есперанто, но сравнението е ограничено: Есперанто е планиран език, докато Международните жестове представляват гъвкав начин за общуване, който се приспособява към участниците и контекста.

 

Те могат да се използват и при сложни теми, включително на международни конференции. Това обаче не означава, че комуникацията винаги е лесна или че не са необходими подготовка и квалифицирани преводачи.

 

Лесно ли общуват глухите хора в чужбина?

 

Понякога общуването между глухи хора от различни държави може да бъде по-лесно, отколкото човек би очаквал. Визуалният характер на комуникацията, изобразителните жестове и споделеният контекст могат да помогнат за разбирането.

 

Но това не означава, че всички глухи хора могат да се разбират без затруднения. Различните жестови езици имат различна граматика и лексика, а не всеки човек използва или познава Международните жестове.

 

Най-важното е да помним, че жестовите езици са пълноценни езици, а не универсална система от жестове. Те имат своя история, граматика и културно значение. А когато хора от различни езикови общности се срещнат, общуването е възможно чрез любопитство, взаимно уважение и готовност да намерят общ език.