Понякога хората използват думата „глухоням“, защото смятат, че тя описва човек, който не чува и не говори. Но това определение не отразява действителното разнообразие в живота и комуникацията на глухите хора.

 

Глухотата не означава непременно невъзможност за говорене, а липсата на слух не означава липса на език.

 

Много глухи хора използват говорим език, други общуват предимно на жестов език, а трети съчетават жестове, писмена комуникация, говор и технически средства. Начинът на общуване зависи от индивидуалния опит, езиковата среда и личните предпочитания.

 

Жестовият език е пълноценен език

 

Жестовите езици не са просто система от жестове, с които се заменят думите на говоримия език. Те са естествени езици със собствена граматика, лексика и езикови правила.

 

Българският жестов език използва движението на ръцете, пространството, изражението на лицето и позицията на тялото, за да предава информация и значение. Тези елементи работят заедно и са част от езиковата структура.

 

В жестовите езици съществуват и изразни средства, които позволяват представянето на различни персонажи, гледни точки и ситуации. Например разказвачът може да използва пространството и движението на тялото, за да пресъздаде действията и взаимодействието между двама души. Тези техники са особено интересни в художественото разказване и поезията на жестовия език.

 

Важно е да се знае и че жестовите езици не са универсални. Българският жестов език има свои особености и не е просто превод на българския говорим език чрез жестове.

 

Защо думата „глухоням“ може да бъде обидна?

 

Терминът „глухоням“ обединява две различни характеристики — слуха и говора, и предполага, че те непременно се срещат заедно. Това не е вярно за всички глухи хора.

 

Думата може да създава погрешното впечатление, че човекът не може да общува или че не притежава пълноценен език. За хората, които използват жестов език, подобно внушение може да бъде особено неприятно, тъй като техният език е пълноценен начин за изразяване и общуване.

 

Затова в съвременната уважителна комуникация е по-подходящо да използваме изразите „глух човек“ или „глухи хора“, когато те съответстват на самоопределението на човека.

 

Как е в България?

 

В България българският жестов език е признат със Закона за българския жестов език, приет през 2021 г. Това е важна стъпка към признаването на езиковите права и потребностите на глухата общност.

 

Глухите хора не представляват еднородна група. Някои се определят като част от глухата общност и използват жестовия език като основен език. Други предпочитат говорим език, писмена комуникация или комбинация от различни начини за общуване.

 

Затова е важно да не правим предположения за езиковите умения, предпочитанията или идентичността на даден човек само въз основа на неговия слух.

 

Кое е най-уважителното название?

 

Най-добрият подход е да се съобразяваме с начина, по който самият човек се определя. За много хора изразът „глух човек“ е напълно естествен и приемлив. Други предпочитат „човек със слухово увреждане“ или друго определение.

 

Няма нужда да избягваме думата „глух“, когато тя е подходяща и се използва с уважение. По-важно е да не свеждаме човека до неговите слухови особености и да не приемаме, че те определят способностите му за общуване.

 

Езикът, който използваме, има значение. Когато избираме точните думи и се отнасяме с уважение към индивидуалните предпочитания, допринасяме за по-добро разбиране и по-достъпна комуникация между глухи и чуващи хора.