Какво е аудизъм – обяснение от аудизъм signivai Жестувай

Аудизмът е форма на предразсъдъци и дискриминация, основана на слуховите способности на човека. Той се проявява, когато способността да чуваш или да общуваш по начин, характерен за чуващите хора, се приема за признак на по-висока интелигентност, компетентност или обществена значимост.

 

Подобно на други форми на дискриминация, аудизмът може да се проявява както в личното отношение към хората, така и в институционалните практики и обществените норми. Например, когато говоримата реч се приема за единствения пълноценен начин на общуване, а жестовият език се разглежда като негово непълноценно заместване, това може да доведе до неравнопоставеност на глухите хора.

 

Откъде произлиза понятието?

 

Терминът audism е въведен от глухия изследовател и преподавател Том Хъмфрис (Tom Humphries) през 70-те години на XX век. В академичната си работа от 1977 г. той описва нагласата, че човек е по-висш заради способността си да чува или да се държи по начин, характерен за чуващите хора. По-късно изследователят Харлан Лейн (Harlan Lane), особено с книгата си *The Mask of Benevolence* от 1992 г., допринася за развитието на дискусията за институционалните форми на аудизма.

 

Днес понятието се използва в изследванията на глухата общност, езика, културата и достъпността. То помага да се назоват не само откритите предразсъдъци, но и практиките, които поставят чуващите хора в по-благоприятно положение.

 

Как се проявява аудизмът в ежедневието?

 

Аудизмът невинаги е съзнателен или открито враждебен. Понякога той се проявява чрез наглед обичайни очаквания и решения, които не отчитат разнообразието на хората и начините им на общуване.

 

Примери за възможни прояви са:

 

• Обезценяване на жестовия език. Когато той се разглежда като примитивен набор от жестове, а не като естествен език със собствена граматика и езикова структура.

• Очакването всички глухи хора да говорят. Когато говоримата реч се приема за задължителна мярка за успешна комуникация, независимо от предпочитанията и потребностите на конкретния човек.

• Недостъпна информация. Когато важна информация се предоставя само чрез звук, без подходящи субтитри, текстова алтернатива или жестов превод, когато такъв е необходим.

• Неравни възможности в образованието. Когато учебният процес не осигурява достъп до информация на език, който ученикът разбира, или когато уменията по говоримия и писмения език се използват като единствен показател за способностите му.

• Ограничено участие във вземането на решения. Когато решенията за образованието, здравето или достъпността на глухите хора се вземат без достатъчно участие на самите тях.

 

Важно е да се отбележи, че не всяка трудност в общуването е непременно проява на аудизъм. Значение имат конкретните обстоятелства, наличните възможности за достъп и начинът, по който се отнасяме към различните потребности.

 

Аудизмът в медицината и рехабилитацията

 

Аудиологичните изследвания, слуховите апарати, кохлеарните импланти и различните форми на слухова и речева рехабилитация могат да бъдат полезни за някои хора. Самото им използване или препоръчване не е аудизъм.

 

Проблем възниква, когато възстановяването или развитието на слуха и говоримата реч се представят като единствено приемлив път, а жестовият език се обезценява или се отказва достъп до него без достатъчно отчитане на индивидуалните потребности.

 

Подходът, който зачита правата и избора на човека, предполага достоверна информация за различните възможности, уважение към решенията на семейството и самия човек според възрастта и обстоятелствата, както и достъп до подходяща езикова среда. За глухите деца ранният достъп до език е особено важен, а жестовият език може да бъде съществена част от тази среда.

 

Аудизъм в образованието

 

Образованието е една от сферите, в които аудистичните нагласи могат да имат дългосрочни последици.

 

 

Ако учебното съдържание се представя предимно чрез говорима реч и не е осигурен достъп до него на разбираем език, глухите ученици може да срещнат допълнителни пречки. Същото важи, когато уменията за говорене се приемат за по-важни от разбирането на учебния материал, знанията и способността за критично мислене.

 

За да бъде образованието по-равнопоставено, е важно да се осигурят:

 

- достъп до българския жестов език и до учебно съдържание, което учениците могат да възприемат;

- учители и специалисти с подходяща подготовка за работа с глухи ученици;

- оценяване, което измерва знанията и уменията, а не само начина на общуване;

- участие на глухи хора и специалисти в разработването и оценяването на образователните практики;

- подкрепа за семействата, така че да могат да осигурят достъпна езикова среда за децата си.

 

В България Законът за българския жестов език признава БЖЕ за естествен самостоятелен език и поставя сред основните си принципи равния достъп до качествено образование и информация чрез него. Това е важна законова основа, но реалното прилагане на тези принципи също има значение.

 

Какво е интернализиран аудизъм?

 

Интернализираният, или вътрешно усвоен, аудизъм възниква, когато човек започне да приема и прилага към себе си отрицателни обществени представи за глухотата, слуховите различия или жестовия език.

 

Например глух човек може да започне да вярва, че не е способен да учи в университет, да заема ръководна позиция или да упражнява определена професия само защото не чува. Подобни убеждения могат да ограничат възможностите му, дори когато реалните му знания и умения не представляват пречка.

 

Аудистични йерархии могат да се проявят и вътре в самата глуха общност. Например хора, които владеят добре говоримия език, могат да бъдат възприемани като по-компетентни от хората, които общуват предимно чрез жестов език. По подобен начин високото ниво на писмен език понякога може да се превърне в неоснователен критерий за интелигентност или стойност на човека.

 

Това не означава, че предпочитанието към говоримия или писмения език само по себе си е аудизъм. Хората имат различни езикови биографии и начини на общуване. Проблемът възниква, когато едно умение се превръща в основание за обезценяване или изключване на други хора.

 

Затова е важно да се създават общности, в които хората могат да общуват по достъпен начин, чрез български жестов език, писмен текст, говорима реч или комбинация от средства според ситуацията и предпочитанията на участниците.

 

Какво означава „привилегия на слуха“?

 

Изразът „привилегия на слуха“ описва предимствата, които човек може да има в среда, организирана основно около слуха и говоримата реч.

 

Например чуващият човек обикновено може да получава информация от радиопредаване, да разбира съобщение по високоговорител или да участва в разговор, без да се налага предварително да осигурява субтитри или превод. За глухия човек същите ситуации могат да изискват допълнителни ресурси и подготовка.

 

Това не означава, че всеки чуващ човек има предимства във всички сфери на живота. Понятието се отнася до конкретните предимства, които произтичат от начина, по който е организирана средата.

 

Чуващите хора могат да използват достъпа си до тази среда, за да подкрепят равнопоставеността: да настояват за достъпна информация, да подкрепят участието на глухи специалисти, да уважават българския жестов език и да работят съвместно с глухата общност, без да изместват нейните членове от централната роля.

 

Как можем да противодействаме на аудизма?

 

Противодействието на аудизма не се изчерпва с промяната на отделни думи или с доброто лично отношение. То изисква да се обърне внимание и на правилата, средата и решенията, които определят кой има достъп до информация, образование и професионални възможности.

 

Това включва:

​

- зачитане на българския жестов език като самостоятелен език;

- осигуряване на достъпна комуникация и информация;

- равнопоставено участие на глухите хора във вземането на решения;

- уважение към различните начини на общуване и индивидуалните езикови предпочитания;

- подкрепа за образователни и професионални възможности, които не зависят единствено от слуха или говоримата реч.

 

Аудизмът ни напомня, че способността да чуваш не е мярка за интелигентност, професионална компетентност или човешка стойност. По-достъпното общество не изисква всички да общуват по един и същ начин, а създава условия хората да участват пълноценно, независимо от слуховите си способности.